Бойко, тишината лекува!
Александър МАРИНОВ
Ако е правилно, че на лъжата краката са къси, ББ би трябвало към този момент да се тътри по задни елементи. След като се видя, че самохвалството към този момент не работи, министър председателят в оставка прибягна до последното, избавително (в личните му очи) средство – нагли неистини и арогантни измислици по адрес на съперниците. Няма спор, в тази ментална и словесна среда ББ се усеща като риба във вода – не му се постанова да употребява думи, които не схваща, нито да съблюдава несвойствени правила на възпитано държание. Произнасяйки монолозите си пред „ определена ” аудитория от кимащи подмазвачи, повелителят на зайчарника играе себе си и по този начин се увлича, че прави издайнически гафове. Например, в случай че към момента има добряк, който се съмнява чий е гласът на изтеклите през предходната година записи, задоволително е да обърне внимание на повтарящия се израз „ с 200 ”.
ББ в никакъв случай не се е отличавал с правилно отношение към обстоятелствата от действителността. Известно е, че откогато се появи на обществената сцена, той непроменяемо демонстрираше податливост да надценява личните качества и постигнатите от държавните управления му резултати, а в това време се стремеше по всякакъв начин да принизи или пренебрегва качествата и достиженията на другите. Съвсем друга картина наблюдавахме, когато става дума за недостатъци, неточности и нарушавания – самият ББ и ГЕРБ са чисти, непорочни и непогрешими, до момента в който всички останали са некадърни, провалени и изпълнени със зли намерения. Много мъчно можем да си напомним случаи, когато министър председателят в оставка почтено е признал лична неточност или е отдал дължимо почитание на конкурент.
Това
черно-бяло изображение на света
(което в 99 на 100 от случаите нямаше нищо общо с действителността) бе популяризирано и налагано посредством мощна политическа и лична агитация, която в мощните години на режима действаше като съвсем съвършена машина. С изхабяването на властта, на персоналното въздействие на ББ и натрупването на от ден на ден обстоятелства за разнообразни прояви на непросветеност и корист с власт този инструментариум ставаше все по-неефективен. " Човекът от народа " бе разомагьосан до елементарен кавгаджия от улицата, доверието в неговите разкази рухна. Огромната маса от хората, които дълги години му имаха вяра сляпо, видяха, че царят е по гащи.
По силата на своята дребнавост и загубата на възприятие за действителност (за която огромна отговорност носи раболепното му обкръжение) ББ не усети, че арсеналът на лъжите и измислиците (неудържимо фукане плюс тотално очернителство на другите) към този момент не работи и по-точно дава противоположен резултат. Но защото друго не може и не желае да прави, министър председателят в оставка инстинктивно заложи на „ още от същото ”. Така стигнахме до днешната обстановка – всекидневните фейсбук включвания от зайчарника минаха всевъзможни (относително) естествени граници и се трансфораха в трагикомична илюстрация на парадокса, до който се докарахме за 12 години.
През последните седмици
ББ лъже освен надменно, само че и неуместно.
Изричаните от него лъжи могат елементарно да бъдат опровергани, което се случва ежедневно. Например, излъга, че новите депутати „ са си вдигнали заплатите на 10 000 лв. ” – незабавно го изобличиха. Същото важи за нападките към другите, които в още по-голяма степен се отнасят до самия него. Иронизира Антоанета Стефанова, че ще бъде „ министър-председател с генерално пълномощие ”, а единствено преди седмица изпрати политическия хамелеон Митов да получи мандат от президента за сформиране на държавно управление. Обяви Слави Трифонов за „ политически страхливец ”, а самият той не помни какъв брой пъти е обявявал, че ще се кандидатира за президент, а след това е давал на заден ход (за последно направи тази маневра в границите на единствено половин час). Обвинява другите в „ задкулисие ”, а своята „ бистрота ” осъществя във Facebook от джипката или от зайчарника в обграждане от клакьори. Твърди, че в Народното събрание желаят да трансформират изборните правила за нечия „ служебна победа ”, а партията му неведнъж префасонира Изборния кодекс и изборната администрация, с цел да си обезпечи едностранни преимущества.
Трудно е да се разбере какво чака ББ да завоюва с определената тактичност на безогледни неистини. Единственото, на което може да разчита, е да нахъса оредяващите си последователи, само че с цената на все по-силен негативизъм измежду останалата част от обществото – към него персонално и към неговата политическа групировка. Безогледните неистини и обидите към съперниците може и да се харесват на най-твърдото ядро на ГЕРБ, само че в това време засилват, тласкат към заемане на позиция мнозина до наскоро пасивни българи. Този резултат би трябвало да е установен при справедлив разбор на резултата от „ Джипка ТВ ”, какъвто предложиха в навечерието на изборите някои социолози. При обрисувалите се политически трендове това е
кардинално неправилна линия на държание,
тъй като главната опасност пред партията е задълбочаващата се външна изолираност, а не разпадът от вътрешната страна. Имплозията по принцип е неизбежна за подобен вид клиентелистки организации, само че тя е разследване от отслабването на въздействието в обществото – точно тогава клиентелата стартира да си търси нов „ гостоприемник ”. Това значи, че на процедура с определената линия на държание ББ не укрепва ГЕРБ и персонално себе си, а противоположното – форсира края.
Една от значимите предпоставки на тази и множеството предходни неправилни стъпки на ББ е лисата на каквато и да било странична рецензия или групова рационалност. Той от дълго време взема решенията еднолично, а манията за безпогрешност се укрепва от безграничното угодничество на обкръжението му. Наред с потвърдените нищожества въпреки всичко там има и някои лица с достижения, с научни трофеи, представлявали авторитетни институции. Тяхното морално и човешко проваляне е точна илюстрация на остарялата максима, че властта развращава, а безспорната власт развращава безусловно.
Няма по какъв начин да се пренебрегва и
отговорността на част от медиите (в това число национални),
които по силата на остарели рефлекси и зависимости не престават неотложно и усърдно, в най-малки детайлности, да отразяват словесните протуберанси откъм зайчарника. От една страна, това че популяризират безогледните неистини и клюки на ББ, е добре – по този начин единствено се форсира разумния край. От друга обаче, разрушаването на общественото доверие в медиите е щета с дълготраен отрицателен резултат, чието превъзмогване е мъчно, изключително в изискванията на рецесия.
Колко дълго ще продължи и по какъв начин тъкмо ще се случи лекуването на политическата патология ББ, е мъчно да се планува. По-важно е какви поучения ще извлече новото потомство политици и изключително българското общество. Днешните гротескни форми не се появиха внезапно, те кристализираха последователно, с дейното присъединяване на мнозина и малоумната бездейност на преобладаващата част от българите. Имаше времена, когато тирадите на ББ будеха екстаз или най-малко симпатично забавление измежду хиляди. Днес смешната маска падна, лъсна озлобената физиономия на вкопчилия се във властта примат, който не желае да пусне кокала.
Важно е да помним – по този начин се случва постоянно, когато силите на напредъка надделеят над силите на здравия разсъдък.
Ако е правилно, че на лъжата краката са къси, ББ би трябвало към този момент да се тътри по задни елементи. След като се видя, че самохвалството към този момент не работи, министър председателят в оставка прибягна до последното, избавително (в личните му очи) средство – нагли неистини и арогантни измислици по адрес на съперниците. Няма спор, в тази ментална и словесна среда ББ се усеща като риба във вода – не му се постанова да употребява думи, които не схваща, нито да съблюдава несвойствени правила на възпитано държание. Произнасяйки монолозите си пред „ определена ” аудитория от кимащи подмазвачи, повелителят на зайчарника играе себе си и по този начин се увлича, че прави издайнически гафове. Например, в случай че към момента има добряк, който се съмнява чий е гласът на изтеклите през предходната година записи, задоволително е да обърне внимание на повтарящия се израз „ с 200 ”.
ББ в никакъв случай не се е отличавал с правилно отношение към обстоятелствата от действителността. Известно е, че откогато се появи на обществената сцена, той непроменяемо демонстрираше податливост да надценява личните качества и постигнатите от държавните управления му резултати, а в това време се стремеше по всякакъв начин да принизи или пренебрегва качествата и достиженията на другите. Съвсем друга картина наблюдавахме, когато става дума за недостатъци, неточности и нарушавания – самият ББ и ГЕРБ са чисти, непорочни и непогрешими, до момента в който всички останали са некадърни, провалени и изпълнени със зли намерения. Много мъчно можем да си напомним случаи, когато министър председателят в оставка почтено е признал лична неточност или е отдал дължимо почитание на конкурент.
Това
черно-бяло изображение на света
(което в 99 на 100 от случаите нямаше нищо общо с действителността) бе популяризирано и налагано посредством мощна политическа и лична агитация, която в мощните години на режима действаше като съвсем съвършена машина. С изхабяването на властта, на персоналното въздействие на ББ и натрупването на от ден на ден обстоятелства за разнообразни прояви на непросветеност и корист с власт този инструментариум ставаше все по-неефективен. " Човекът от народа " бе разомагьосан до елементарен кавгаджия от улицата, доверието в неговите разкази рухна. Огромната маса от хората, които дълги години му имаха вяра сляпо, видяха, че царят е по гащи.
По силата на своята дребнавост и загубата на възприятие за действителност (за която огромна отговорност носи раболепното му обкръжение) ББ не усети, че арсеналът на лъжите и измислиците (неудържимо фукане плюс тотално очернителство на другите) към този момент не работи и по-точно дава противоположен резултат. Но защото друго не може и не желае да прави, министър председателят в оставка инстинктивно заложи на „ още от същото ”. Така стигнахме до днешната обстановка – всекидневните фейсбук включвания от зайчарника минаха всевъзможни (относително) естествени граници и се трансфораха в трагикомична илюстрация на парадокса, до който се докарахме за 12 години.
През последните седмици
ББ лъже освен надменно, само че и неуместно.
Изричаните от него лъжи могат елементарно да бъдат опровергани, което се случва ежедневно. Например, излъга, че новите депутати „ са си вдигнали заплатите на 10 000 лв. ” – незабавно го изобличиха. Същото важи за нападките към другите, които в още по-голяма степен се отнасят до самия него. Иронизира Антоанета Стефанова, че ще бъде „ министър-председател с генерално пълномощие ”, а единствено преди седмица изпрати политическия хамелеон Митов да получи мандат от президента за сформиране на държавно управление. Обяви Слави Трифонов за „ политически страхливец ”, а самият той не помни какъв брой пъти е обявявал, че ще се кандидатира за президент, а след това е давал на заден ход (за последно направи тази маневра в границите на единствено половин час). Обвинява другите в „ задкулисие ”, а своята „ бистрота ” осъществя във Facebook от джипката или от зайчарника в обграждане от клакьори. Твърди, че в Народното събрание желаят да трансформират изборните правила за нечия „ служебна победа ”, а партията му неведнъж префасонира Изборния кодекс и изборната администрация, с цел да си обезпечи едностранни преимущества.
Трудно е да се разбере какво чака ББ да завоюва с определената тактичност на безогледни неистини. Единственото, на което може да разчита, е да нахъса оредяващите си последователи, само че с цената на все по-силен негативизъм измежду останалата част от обществото – към него персонално и към неговата политическа групировка. Безогледните неистини и обидите към съперниците може и да се харесват на най-твърдото ядро на ГЕРБ, само че в това време засилват, тласкат към заемане на позиция мнозина до наскоро пасивни българи. Този резултат би трябвало да е установен при справедлив разбор на резултата от „ Джипка ТВ ”, какъвто предложиха в навечерието на изборите някои социолози. При обрисувалите се политически трендове това е
кардинално неправилна линия на държание,
тъй като главната опасност пред партията е задълбочаващата се външна изолираност, а не разпадът от вътрешната страна. Имплозията по принцип е неизбежна за подобен вид клиентелистки организации, само че тя е разследване от отслабването на въздействието в обществото – точно тогава клиентелата стартира да си търси нов „ гостоприемник ”. Това значи, че на процедура с определената линия на държание ББ не укрепва ГЕРБ и персонално себе си, а противоположното – форсира края.
Една от значимите предпоставки на тази и множеството предходни неправилни стъпки на ББ е лисата на каквато и да било странична рецензия или групова рационалност. Той от дълго време взема решенията еднолично, а манията за безпогрешност се укрепва от безграничното угодничество на обкръжението му. Наред с потвърдените нищожества въпреки всичко там има и някои лица с достижения, с научни трофеи, представлявали авторитетни институции. Тяхното морално и човешко проваляне е точна илюстрация на остарялата максима, че властта развращава, а безспорната власт развращава безусловно.
Няма по какъв начин да се пренебрегва и
отговорността на част от медиите (в това число национални),
които по силата на остарели рефлекси и зависимости не престават неотложно и усърдно, в най-малки детайлности, да отразяват словесните протуберанси откъм зайчарника. От една страна, това че популяризират безогледните неистини и клюки на ББ, е добре – по този начин единствено се форсира разумния край. От друга обаче, разрушаването на общественото доверие в медиите е щета с дълготраен отрицателен резултат, чието превъзмогване е мъчно, изключително в изискванията на рецесия.
Колко дълго ще продължи и по какъв начин тъкмо ще се случи лекуването на политическата патология ББ, е мъчно да се планува. По-важно е какви поучения ще извлече новото потомство политици и изключително българското общество. Днешните гротескни форми не се появиха внезапно, те кристализираха последователно, с дейното присъединяване на мнозина и малоумната бездейност на преобладаващата част от българите. Имаше времена, когато тирадите на ББ будеха екстаз или най-малко симпатично забавление измежду хиляди. Днес смешната маска падна, лъсна озлобената физиономия на вкопчилия се във властта примат, който не желае да пусне кокала.
Важно е да помним – по този начин се случва постоянно, когато силите на напредъка надделеят над силите на здравия разсъдък.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ